The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошли в Мистик Фолс!Домът на всички митични същества които съществуват само в приказките.А дали е наистина така?


♥ Добре дошли в Мистик Фолс! ♥
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Катрин Пиърс
 
Марина.
 
Елена Петрова
 
Carrie Dupre
 
Елена Гилбърт
 
Barbara Dawson.
 
Caroline Forbes
 
Серина Ван Дер Удсън
 
Блейр Валдфор
 
Harley Benton.
 
Късметче:
Времето в Мистик Фолс
Времето ще е предимно слънчево. Температурата ще е от 25 до 27 градуса. Ще има слаб вятър.
Брояч
free counters
Гласувай за нас:
Гласувайте за нас

Share | 
 

 Парка в града

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Катрин Пиърс
Administrators
Administrators
avatar

Female Брой мнения : 670
Points : 6293
Reputation : 6
Join date : 16.02.2012
Age : 20
Местожителство : Мистик Фолс

Роул Плей
•За вашите герои::

ПисанеЗаглавие: Парка в града    Чет Фев 23, 2012 11:08 am

Върнете се в началото Go down
http://thevampirediariesrpg.forumh.net
Серина Ван Дер Удсън
Вещица
Вещица
avatar

Female Брой мнения : 83
Points : 213
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пет Фев 24, 2012 8:37 am

Серина отново беше тъжна.Искаше да се разходи в едно от любимите й места.
Седна на една пейка , който беше под едно голямо дърво и даваше голяма сянка.
Мислеше си за вчера,радваше се , че най-добрия й приятел се беше върнал от Маями.Беше чувала много интересни неща за този град.Извади телефона си от дамската чанта и започна да се взира в него незнайно защо... Изведнъж някой се доближи до нея и седна колкото се може по-близо.
Серина повдигна глава и видя , че това е Скай.
- Хей!- Каза Скай като не спираше да я гледа ..
- Хей! - Каза Серина и отново погледна към телефона си ..
- Та какво те води тук? - Серина го погледна и му се усмихна ..
- Исках малко да си почина от всички .. - И издъхна тежко ..
- Добре , аз ще те оставя .. - Скай стана , но преди да направи крачка Серина го беше хванала здраво за ръката .. Скай я погледна с неговите самодоволни усмивки и седна близо до нея ..
Върнете се в началото Go down
Skylar Hadley.
Древен вампир
Древен вампир
avatar

Male Брой мнения : 15
Points : 15
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пет Фев 24, 2012 8:51 am

- Добре , аз ще те оставя .. - Скай стана , но преди да направи крачка Серина го беше хванала здраво за ръката .. Скай я погледна с неговите самодоволни усмивки и седна близо до нея ..
- Та искаш ли да отидем някъде? - Каза Скай леко притиснително,Серина го погледна и му се засмя ..
- Това да не би да е някакъв намек?-Серина прибра телефона си в чантата и стана като му подаде ръката си .. Скай стана и хвана ръката й като тръгнаха към една градина близо до един мост от , който незнайно как шуртеше вода .. Скай знаеше , че това беше тяхното любимо място като деца и винаги идваха тук.Той обичаше да радва Серина, защото я обичаше като своя сестра.
- Помниш ли?Идвахме тук като бяхме малки ..
- Да!Все същото си е ..
- Скай се доближи до една от градинките и скъса една красива червена роза , и я подаде на Серина ..
- Както винаги,как ли не съм го очаквала? - И двамата се засмяха в синхрон,погледнаха се и отново се засмяха заедно.Да Скай винаги правеше това,подаряваше й по една красива червена роза .. Скай се обърна към нея и вече бяха лице в лице .. Серина го гледаше и постоянно му се усмихваше мислече , че ще направи нещо , но не .. Той просто искаше да й каже , че за него е всичко на света и много я обича ..
- Сер аз наистина много те ценя и обичам.Ти си всичко за мен! - Каза Скай,Серина вече се беше изчервила и бузите й роменееха ..
- Скай и аз много те обичам! - Скай хвана ръцете й и й се усмихна .. Серина се доближи до него и го целуна ..
- Виж Сер аз нямах точно това предвид .. - Каза Скай като се отдръпна от целувката й.Серина изглеждаше съкрушена,мислеше , че между тях ще стане нещо , но това не се случи ..
Върнете се в началото Go down
Серина Ван Дер Удсън
Вещица
Вещица
avatar

Female Брой мнения : 83
Points : 213
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пет Фев 24, 2012 8:53 am

- Виж Сер аз нямах точно това предвид .. - Каза Скай като се отдръпна от целувката й.Серина изглеждаше съкрушена,мислеше , че между тях ще стане нещо , но това не се случи .. Серина го обичаше , но не по онзи начин , който той изпитваше към нея.
- Аз , аз съжалявам! - Каза Серина с малка нотка в него .. Тя се отдръпна от него и затича в обратна посока ..
Върнете се в началото Go down
Harley Benton.
Хора
Хора
avatar

Female Брой мнения : 56
Points : 553
Reputation : 2
Join date : 26.02.2012
Местожителство : My own hell.

Роул Плей
•За вашите герои:: •За вашите герои:

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Нед Фев 26, 2012 10:47 pm

Беше тъмно. Мамка му, защо трябваше да е тъмно? Всъщност, по-правилният въпрос бе „Защо трябваше да се влача по тъмното... от тук?”

Защото е по-пряко, сгълча ме сериозен и по-твърд от земята под мен, глас. Преглътнах с усилие. Супер, сега и гласове чувах... Явно не трябваше да смесвам текила с уиски, но вече бе късно за това. Всъщност, не беше само текила и уиски... Май бях била и бира, което още повече ми бе въздействало на вестибуларния апарат, карайки ме да преплитам крака и за залитам, докато ходя. От време на време се подпирах за някоя ограда или стена, за да не се сгромолясам на земята, и не беше трудно да взема решение да мина по-пряко през парка, защото така, както целият свят се въртеше пред очите ми, можеше и да не стигна у нас.

В ума ми се разиграваха някакви сценарии със серийни убийци, обирджии, изнасилвачи и прочие, но това, което най-много ме плашеше, бе мисълта за гадовете, които можеха да се крият в тъмното. А аз, глупавата, бях излязла без никакви предпазни средства като остри колове или светена вода, или сол, или разни талисманчета... Направо си заслужавах да ми изпият кръвчицата. Падаше ми се заради непредпазливостта.

В парка нямаше жива душа. Беше доста зловещо. Докато минавах по алеята покрай пейките, имах чувството, че някой ме следи, но продължавах да се увещавам, че това е глупава параноя... макар че забързах крачка. Единствения звук беше от кецовете ми, шляпащи по паважа и учестеното ми дишане. Затова когато чух някакъв странен шум, дошъл като че ли от близкия храст, аз замръзнах на място и бавно се извърнах по посока на храста. Обзе ме някакво чувство, че шумът не бе дошъл от там.

И когато се обърнах напред, за да продължа пътя си, чувството ми се оказа вярно. Едва не се сблъсках с някакво момиче, което се беше изправило пред мен и заради което се олюлях на пети, възстановявайки равновесие на косъм и взирайки се в момичето като идиот. Господи, какво не й беше наред?... Можех да се закълна, че имаше нещо нередно в тази непозната, нещо лошо...

- О, моля те, бъди сериен убиец – отчаяно провлачих, когато в ума ми отново затанцуваха спомените от сблъсъка ми с един вампир в Бразилия.
Върнете се в началото Go down
Samara.
Древен вампир
Древен вампир
avatar

Female Брой мнения : 7
Points : 70
Reputation : 0
Join date : 26.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пон Фев 27, 2012 12:17 pm

Мракът бавно започна да се приплъзва към заспалия град.. Тишината бе грубо нарушена от изящните тънки токчета на госпожица Карио. Походката й бе грациозна, излъчваща увереност.. Притежаваше и някаква странна хищническа нотка, която малцина биха разпознали. Бе време за лов ! Ах, колко време й бе отнело, за да може спокойно да излезе на слънце, а сега.. Сега какво !? Продължаваше все така по старо му. Ловът нощем винаги бе имал някаква съблазнителна страна.. Цветовете, контрастите.. Всичко бе различно, някак по - зловещо и съвсем идеално пасваше за случая. Може би това я привличаше толкова в мрака.. Красив по един особен начин..

Луната бе закрита от напористите пухкави облачета, които без съмнение щяха да останат там за дълго пречейки на светлината да озарява и без това мъртвешки бледото лице на Самара.. Това лице й бе дадено на готово. Просто една чиста случайност, която не можеше да бъде променена.. Къде бе Смъртта сега !? Не се бяха виждали от толкова време.. Не знаеше до колко е променен и имали изобщо някаква промяна, която да й попречи да разпознае създателя си.. Ах, създател ! Тази дума звучеше толкова семпло и обикновено що се отнасяше до онзи господин. Може би трябваше да бъде наречен Бог. Беше я дарил с вечен живот ! А всички тези години я правеха едва ли не непобедима !

Скуката ! Бореше се с нея още от I век след Христа.. Тогава хората бяха глупави и съвсем не толкова смели и безстрашни.. Самара виждаше страха в очите им, умолителният поглед, с който се опитваха да запазят живота си. Ето това я забавляваше. Сега !? Сега убийствата бяха просто метод за оцеляване. Нищо повече ! Една скучна вечеря.. Човешко момиче прекъсна мислите й. Блъсна се в нея най - безсрамно. Ето за това говореше ! Тишина.. Проточи се отново , докато Самара плъзгаше любопитният си поглед към непознатата. Натрапчиво успя да огледа всяка една нейна черта ..

- Днес нямаш късмет.. - каза нежно, някак омайно.. Опитваше се да смекчи страха й. Да разсея и без това притеснителните й мисли.. Внезапно оголи перфектно белите си зъби, а от гърдите й се чу ниско кръвожадно ръмжене.. Тази миризма ! Карио не бе усещала нещо по сладникаво..


Последната промяна е направена от Samara. на Вто Фев 28, 2012 11:31 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Harley Benton.
Хора
Хора
avatar

Female Брой мнения : 56
Points : 553
Reputation : 2
Join date : 26.02.2012
Местожителство : My own hell.

Роул Плей
•За вашите герои:: •За вашите герои:

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пон Фев 27, 2012 6:48 pm

- НЕ!

Изкрещях толкова силно, че чак ми се зави свят. О, колко прекрасно, колко невероятно, направо перфектно... Жената си беше права – каква късметлийка бях само... Заслужавах си страничка в Книгата на Гинес като Жената С Най-Лошия Късмет. Откакто се помня, черният късмет или по-скоро абсолютната липсва на какъвто и да е късмет, ме преследваше навсякъде, редом със сянката ми. Но разликата беше там, че сянката ми бягаше, когато времето бе лошо, а смотаният ми късмет си оставаше лепнат за мен като октопод от някое от онези анимационни филмчета.

Бях обречена доживот.

Смръщих се и разтърках челото си, за да проясня мислите си.

- Моля те, изчакай поне... – огледах се наоколо и щом видях, че нямаше никакво спасение от никъде, въздъхнах. Да, днес определено нямах късмет. Нямаше къде да бягам, затова ми оставаше само поне да се надявам всичко да минава по-бързо и да оцелея. Господи (на който съм му официално сърдита), колко пъти още ще ме срещаш със смъртта?... Не ти ли беше достатъчно, че преболедувах някакъв неизвестен африкански вирус, че на няколко пъти не ме смачкаха различни видове превозни средства, че постоянно ме нападаха разни психопати с гадни намерения?... А да не говорим за ужасната храна по пътя, която като нищо можеше да ме вкара в кома. – Изчакай поне да се обадя на 911... за всеки случай.

Погледнах жената. Беше повече от ясно, че номерът ми нямаше да мине. Въздъхнах и отпуснах за момент рамене.

- Добре тогава. Давай. Но гледай да е бързо, моля те. И ми остави поне двеста милиграма, ако е възможно – разперих ръце, извръщайки глава и стискайки силно очи и мускули. Ако щеше да ми се нахвърля хищно, не исках да гледам.
Върнете се в началото Go down
Samara.
Древен вампир
Древен вампир
avatar

Female Брой мнения : 7
Points : 70
Reputation : 0
Join date : 26.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пон Фев 27, 2012 7:18 pm

Забавно.. Само дето госпожицата съвсем не разбираше от забавления. Тя имаше своя странен черен хумор, с който успяваше а засегне всеки по всяко време. Благодарение на него можеше спокойно да се обяви за най - мразения вампир в историята на безсмъртните ! Колко жалко, че бе едва ли не по - стара от всеки в това глупаво забутано градче, което криеше само и единствено добродушни и съвсем не хладнокръвни вампирчета.. Ах, днешните времена ! Съвсем не успяваха да задоволят Самара.

- Не мисля, че си в позиция да ми поставяш ултиматуми.. - промърмори небрежно и старателно присви устни, за да прикрие оголените си зъби.. Щеше да го направи бавно и колкото се може по - мъчително за младото човешко същество.. Толкова наивно и .. обикновено. Всъщност обикновено не бе точната дума, с която можеше да се опише тази простосмъртна.. Именно ! Бе твърде.. ъм .. необикновена ! Странна едва ли не..

Останаха така няколко дълги секунди. Това момиче обичаше живота повече от всичко и същевременно бе неблагодарна. Малцина оцеляваха след толкова нападения и нещастия. Уви тя бе просто човек и не разбираше нищичко ! .. Грубо прихвана брадичката й и изви крехкото й лице към себе си. Ледено сините очи на Самара паднаха върху нея тежки и сериозни.

- Може и да пощадя живота ти.. - измънка недоволно и отегчено подбели очи. Нищо интригуващо както и предполагаше ! Приведе се и грубо впи острите си като бръснач зъби в крехкото й вратле.. Екстаз ! Ах, това момиче.. Тази сладка и интригуваща кръв.. Преминала през толкова много. Затвори очи..


Последната промяна е направена от Samara. на Вто Фев 28, 2012 11:32 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Harley Benton.
Хора
Хора
avatar

Female Брой мнения : 56
Points : 553
Reputation : 2
Join date : 26.02.2012
Местожителство : My own hell.

Роул Плей
•За вашите герои:: •За вашите герои:

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Пон Фев 27, 2012 7:58 pm

И сега какво? Това трябваше да ми послужи като надежда ли?...

Дори не успях да реагирам, когато странното същество впи зъбите си във врата ми. Почти забравих как се диша и можех само да гледам нагоре към тъмното небе, осеяно със звезди, които като че ли ми се подиграваха. Изглежда за тази жена това не бе нищо ново под облаците... Явно бях поредната жертва, една от всичките ходещи банки с кръв по тази планета. Съдейки по гласа на вампира или по-скоро по начина, по който изричаше думите, не беше особено млад вампир. Сигурно беше някоя стара, видяла толкова много неща и може би отказваща да приеме посоката, в която се движи светът...

Професионалното ми изкривяване явно беше приложимо и при вампири. Хм, интересно. След толкова години скитане се бях превърнала в добър психолог и можех да разчитам хората по гласовете им, походките, мимиките, израженията и изобщо за мен всички бяха като отворени книги. По принцип при първата си среща с някой, вече знаех за него много повече, отколкото той самият би ми казал.

Беше странно, че мислите ми бяха от такова естество, докато това нещо смучеше кръвта ми. Тялото ми се беше паникьосало и ръцете ми се бяха увили около китките на жената, опитвайки се да ме освободят от хватката й, но същия резултат бих постигнала, ако се борех със скала. По едно време усетих, че вече ритам, но така и не можех да се освободя от ръцете на вампира. Беше прекалено силна.

- Мамка му – изругах през зъби и изведнъж всичко около мен започна да се върти, очертанията се размазаха и сляха в някакъв хаос от тъмни цветове. Силите ми ме напускаха и крайниците ми отмаляваха, започваха да натежават, сякаш имаше олово в тях. Всичко ставаше все по-тъмно и по-тъмно, докато накрая вече не можех да се боря и се отпуснах в ръцете на съществото, затворих очи и всичко потъна в мрак.
Върнете се в началото Go down
Samara.
Древен вампир
Древен вампир
avatar

Female Брой мнения : 7
Points : 70
Reputation : 0
Join date : 26.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Вто Фев 28, 2012 11:53 am

Човешкото същество правеше безнадеждните си опити да се измъкне от хватката на госпожица Карио. ах, каква безмилостна наивност.. Толкова ли крехка изглеждаше Самара !? Наистина !? Нима непознатата не бе забелязала кръвожадният й поглед изпълнен само и единствено с жестокост. Наивница ! Глупава наивница..

Една ругатня се изплъзна от устните на момичето, а след това бавно и изнемощяло спря да се бори. Нежното й телце се отпусна безжизнено в ръцете на древната. Тя съвсем не си позволи да вкуси още дори една глътка от кръвта на девойката. Просто отдръпна устни от разголеният й врат. Внимателно постави тялото на земята стараейки се да не я нарани излишно. Имаше нов план. Голям план !

Какво щеше да стане ако Смъртта не й бе предоставил този вечен живот !? Ако просто я бе убил както тя убиваше от хилядолетия ? Със сигурност щеше да спаси повече хора отколкото му се иска, но уви. Това зло чудовище бе тук, на свобода ! Безмилостно убивайки всеки дръзнал се да й противоречи. Самара бе хладнокръвна още като човек, но това. Това бе нещо съвсем различно. Преди убиваше животни и натрапници, за да се защитава.. След промяната го правеше за забавление, а сега.. Сега просто по задължение..

- Събуди се ! - каза грубо и леко срита момичето, за да се размърда.. Сините й очи внимателно изучаваха реакциите й, а инстинктът.. Е, той принуждаваше Карио да се ослушва за ритъма на сърцето й. Толкова забързан, сякаш току - що щеше да се пръсне.. - Не смей да ми умираш ! - просъска заплашително. Последва още един ритник, може би малко по - силен, но не достатъчно, за да й нанесе някакви сериозни повреди..
Върнете се в началото Go down
Harley Benton.
Хора
Хора
avatar

Female Брой мнения : 56
Points : 553
Reputation : 2
Join date : 26.02.2012
Местожителство : My own hell.

Роул Плей
•За вашите герои:: •За вашите герои:

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Вто Фев 28, 2012 7:53 pm

Не чувствах нищо. Не можех да почувствам нищо. Бях се отпуснала безтегловна в прегръдката на кадифения мрак, който беше обгърнал всичко, навсякъде. Не можех да мисля. Не можех да реагирам. Не можех да чувствам, не можех да направя нищо. Но бях жива, в това можех да се заклея. Може би бях в някакво състояние между живота и смъртта и тялото ми отчаяно се бореше за живот, докато аз исках точно обратното.

Всъщност, винаги съм искала да умра. Всичко би било толкова по-лесно, ако ме нямаше на този свят. В такъв случай вие бихте ме попитали: „Тогава защо не се самоубиеш?”. А аз бих отговорила...

Вижте. Работата е там, че самоубийството е много изтъркано нещо и не е никак оригинално. Напоследък е нещо като мода когато си депресиран, да си режеш вените, да се хвърляш пред коли или от високи сгради, или да си пускаш куршуми в главата... Аз не исках да се самоубия, аз исках обстоятелствата да ме убият. Исках да попадна на някой психопат, да се случи инцидент или нещо от този калибър, и този път наистина да умра... защото по принцип винаги се отървавах. Страшно досадно.

И тъкмо когато си мислех, че най-накрая е дошъл и моят час, някакъв глас достигна до слуха ми. Отначало звучеше приглушено, някак си отдалечено, и думите не се разбираха, но лека по-лека започнах да разбирам всичко и като в просъница разбрах, че съм още жива. Тялото ми се помръдваше, но не го движех аз. За секунди сякаш някой ме хвана за гърлото и ме изтръгна от прегръдката на кадифения мрак, връщайки ме обратно в съзнание. Очите ми се отвориха широко и аз рязко си поех въздух, което предизвика остра болка в гърлото ми. Смръщих се и скочих, изправяйки се в седнало положение.

- Какво... – потърсих с поглед жената и я видях надвесена над мен. Крайниците ми бяха студени и отпаднали, а на мен ми се виеше свят. Ясно. Бях загубила доста кръв, но факта, че бях жива, значеше, че не ме бе изсмукала докрай. – Какво правиш, мамка му? – въпреки умората, от очите ми изскачаха гневни искри. – Да не ти стана жал, а?
Върнете се в началото Go down
Samara.
Древен вампир
Древен вампир
avatar

Female Брой мнения : 7
Points : 70
Reputation : 0
Join date : 26.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Чет Мар 01, 2012 3:39 pm

Самара спря да подритва тялото й преди да е прекалила с и без това огромната си сила.. Разбира се, че не желаеше да я убие. Все още държеше на новият си по - оригинален и изобретателен план, който караше тялото й да настръхва от наслада. Не го бе правила от толкова време, а отрочетата й... Те, те бяха далеч и съвсем не разговаряха толкова колкото й се искаше. Сега обаче щеше да е различно, защото древната нямаше намерение да пуска новото си притежание ! Поредна в колекцията, но необикновена по един много странен начин. Точно това я привличаше у всички !

Простосмъртната отвори рязко очи и се изправи до седнало положение.. Погледът й бе гневен едва ли не кръвожаден. Бе сърдита на древната, че все пак не я уби ! Кой нормален искаше смърт !? Още една причина Самара да задържи непознатата в света на безсмъртните.. Щяха да убиват заедно, да се забавляват от мъката на нищожествата ! Ах, само при мисълта, че това момиче все още бе едно от тях..

- Млъквай ! - заповяда остро и грубо обви гърлото й с ръка.. Надигна я до изправено положение и съсредоточено впи поглед в нейния. Усмихна се с онази си усмивка, знаете я ! Дето не вещае нищо добро. Никога ! - Пий ! - отново заповед, която не подлежаваше да възражения.. Проби кожата собствената си кожа с острите си зъби и внимателно поднесе ръката си към нея. Не искаше да пропилее и една капка от безценната си кръв !


ПП. Извинявам се за забавянето.. :(
Върнете се в началото Go down
Harley Benton.
Хора
Хора
avatar

Female Брой мнения : 56
Points : 553
Reputation : 2
Join date : 26.02.2012
Местожителство : My own hell.

Роул Плей
•За вашите герои:: •За вашите герои:

ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    Чет Мар 01, 2012 7:38 pm

Не, това не можеше да се случва. Не можеше да е истинско. Може би сънувах, може би всичко това бе просто един от всичките кошмари, които измъчваха ума ми напоследък и след малко щях да се събудя. Щях да ида да изпия една чаша вода и да се върна обратно в леглото. Не не не не, не бе истинско...

.... Мамка му! Всичко бе истинско! Странният метален вкус в устата ми бе повече от истински. С малко закъснение разбрах какво целеше с този си жест жената... И й бях ядосана. Истински ядосана. Искаше ми се да си го помисля, но всъщност съзнанието м и бе обсебено от мислите за кръвта. Очите ми, широко отворени, шареха наоколо, сякаш молеха дърветата да спрат това безумие. Бях прекалено слаба, за да сложа аз края, но това не ми пречеше да правя някакви бледи, безрезултатни опити да се отърва от ръката, притисната до устните ми.

Когато усетих как преглътнах, изведнъж получих нещо, което наричах „пристъп на адреналин”. Макар, че бях изморена, слаба и ядосана (респективно – уплашена), с едно движение се отървах от ръката на вампира и започнах да плюя на земята, но вече беше твърде късно. Бях погълната дадената ми кръв и нещата станаха адски сериозни. Избърсах устата си с ръка и отново преглътнах, но металният вкус на кръв не изчезваше. Бях с гръб към жената вампир, когато направих може би най-глупавото нещо, което бях правила някога.

Извадих камата, която стоеше притъкмена за глезена ми, скрита от крачола на дънките ми, и рязко се обърнах, забивайки острието в тялото на жената. Изобщо не дочаках да видя реакцията й; надигнах се и, преплитайки крака, се опитах да побягня.



btw. Няма проблем :)
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Парка в града    

Върнете се в началото Go down
 
Парка в града
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Vampire Diaries RPG Forum :: В Мистик Фолс :: Парк-
Идете на: